Черното златно на Странджа
Мановия мед от Странджа планина е единствен и неповторим благодарение на дъбовите гори от които се добива и специфичните видове дъб като “Благун” например, срещан основно в Странджа .
Специален е още, защото за добиването му са необходими точно определени специфични условия. Комбинацията от влажния моски въздух и планинския климат са ключови за маната, а нито прекалено влажното, нито прекалено сухото време правят събирането на маната от пчелите възможно.

Различаваме три вида мана, която пчелите събират.
Първия вид се получава, когато листата на дъба биват нападнати от листни въшки. Те пробиват листото, за да се хранят със сладката течност съдържаща се в него. Останалата част се отделя като сладка, лепкава течност по повърхността, която превлича пчелите. Те събират тази течност, обоготяват я с ензими и така се получава истинското природно богатство наречено - манов мед.
Втория вид се получава благодарение на жълъдовите хоботници. От техните повреди по жълъда изтича тъмна течност, която пчелите преработват в манов мед. .
Третия вид, е по-малко известен. Получава се, когато маната пада от небето рано сутрин. Често се бърка с роса, но на допир е лепкава. Наричаме я "медена роса". В последните години поради неприятните изменения в климата, това се случва все по рядко.